Теодосий Спасов: Опитомявам егото си

В началото на духовния път съм, а времето ми на Земята е малко, казва гениалният кавалджия

ОТ ЦВЕТАНА ЦАРЕВА

Теодосий Спасов е виртуоз не само на кавала, но и на думите. Разговорът с него е като красива, спокойна мелодия, която дълго остава с теб. Срещаме се преди началото на „Жълтите павета“ – фестивала, който той организира за трета поредна година. Музикално събитие с изключителни таланти от цял свят ще се проведе на 7 и 8 октомври в Театър „Българска армия“. Билетите ви очакват на касите на театъра и на  http://www.ticketpro.bg/.

Преди да включа диктофона, Теодосий  представя участниците. Фестът се открива от забележително гръцко трио. Лидерът му Хаиг Язджиян е арменец, роден в Сирия, който от дете живее в южната ни съседка. Свири на уд, а музиката му се простира между арабските нюанси и американския джаз. Спътниците му са великолепният басист Йотис Кьорцоглу и популярният перкусионист Вангелис Карипис, учил години наред църковно ортодоксално песнопение в Атон. През първия ден ще се насладим също на Енвер Измайлов – татарин от Крим, свирещ с две ръце върху китарния гриф. Партнират му цигуларят Гасан Мамедов от Туркменистан и изключителният Стоян Янкулов.

Втората вечер стартира с грузинската група The Shin. Музикантите смесват музика от своята страна с влияния от Джон Маклафлин и испански мотиви. Когато атмосферата се нажежи, един от тях става и се впуска в грузински танци, напомнящи полет. Финал на музикалния празник слагат Теодосий Спасов, популярният на българската публика македонски китарист и създател на „Леб и сол“ Влатко Стефановски, и голямата изненада – мулти-инструментaлистът Мино Синело, свирил с Майлс Дейвис, Стинг, Хърби Хенкок и Стиви Уондър. След официалната програма и в двата дни следват джемсешъни в клуб „Максим“.

Защо фестивалът ще бъде в театъра? Защо Теодосий Спасов не иска да кара в музиката на „автопилот“? Защо детските му спомени миришат на дърво и зехтин? Как е опитомил егото си и как всеки път вика успеха? Къде е стигнал в професионалния и духовния си път? Откровен и мъдър, гениалният кавалджия в интервю за TheWeek.

 

ПРАЗНИКЪТ НА СРОДНИТЕ ДУШИ

 

Теодосий, защо решихте да направите джаз фестивал в театъра?

За мен концертът в театъра е нещо празнично, специално. Театърът носи усещане за уют, за нещо различно и това ми харесва. Чувствам се комфортно на сцената на „Българска армия“.

Да, но в залата не можете да съберете огромна публика…

Моята цел не е да пълня стадиони, нито да забогатявам. Искам просто да събера на едно място сродни души и да представя таланта им на онези, които се интересуват от нашата музика. „Жълтите павета“ събира музиканти с особена оригиналност. Те не са подпрени от големи агенции, мениджмънт или лейбъли, нито са „разпънати“ от любопитството на медиите. Не са част от матрицата, в която същността на музиката убягва, не са пакетирани като търговски продукт и не са форсирани с бизнес инструменти. Но са изключителни творци. За много от тях светът тепърва ще научи.

Как подбрахте тези музиканти за фестивала „Жълтите павета“?

Срещал съм ги на фестивали по целия свят. С някои имам общи проекти. Тяхната оригиналност, сходен музикален вкус и близки съдби определят програмата на „Жълтите павета“. Тази година акцентът на фестивала е върху китарата.

СЪРЦЕТО НА ПАРИТЕ

Вие сте звезда, при това не само в България. Колко пъти досега български бизнесмен дойде и ви каза: „Г-н Спасов, моля, организирайте музикално събитие, аз ще го финансирам“?  

Никога не се е случвало. Никога. И може би няма и да се случи.

Защо? Какво е вашето обяснение? Защо българският бизнес не иска да покрепи един джаз фестивал?

Защото у нас няма традиция богатите да подкрепят културата. По-точно, традицията е прекъсната. Няма наследственост. А когато няма наследственост, няма как да се създаде и да се възпита благородство. Да, имало е моменти в историята ни, когато са се раждали хора като Евлоги и Христо Георгиеви. Но тогава и възпитанието е било друго, и родолюбието е било много силно. Съвременните богаташи печелят от България, но живеят и харчат парите си далеч от нея. Знам, че звучи грубо, но ние сме тяхната дойна крава.

Когато богатите не подкрепят изкуството, какво може да се очаква от бедните?

Има хора, които в никакъв случай не са богати, но искат да направят нещо, което да остане във времето. Преди време търсех спонсорство, за да издам диск. С мен се свърза едно момиче, което наскоро беше завършило право на Запад. Малко след като започнало работа, получило парична награда като ценен кадър.

Това момиче обичаше музиката, която правя. И реши да дари наградата си, за да създам албум. За това се иска сърце и душа.

ПО ТРУДНИЯ ПЪТ

Снимка: Панайот Панайотов

Когато един музикант постигне много – превърне се и в професионалист, и в обичана звезда, става ли му по-лесно? Влиза ли в режим на „автопилот“?

Има два типа музиканти. Първите винаги свирят едно и също. Открили са своята формула и я следват. Казано на народен език – хванали са дамара и си кютат. Не се променят, защото самата публика не го очаква от тях. Съществуват обаче и други. Те са пътешественици, които не спират да се движат до сетния си дъх. Откриватели, които постоянно показват находките си и не спират да изненадват публиката.

Мога да бъда от първия тип, но не ми е интересно. За мен е важно да водя наситен, интересен живот. И да бъда провокиран от моите съвременници в музиката и в другите изкуства, и сам да създавам провокации. Да продължавам да се обогатявам и да занимавам разума си. От селските, неуки на пръв поглед хора съм чувал най-точното определение за нас, музикантите. „Кой докъдето стигне“, казват те. Така е. Не можеш да отидеш по-далеч, отколкото самият ти желаеш. Единствено ти можеш да решиш дали ще се развиваш и ще твориш необятна музика.

ЗВУКЪТ НА ТИШИНАТА

Вашата съпруга, актрисата Бойка Велкова, каза в свое интервю: „В Теодосий има много тишина“…  

Тишината ме зарежда. Да не помислите сега, че съм темерут, който мъчи околните със своята лична, трагична самота (смее се). Просто ние, хората на изкуството, постоянно общуваме, изразходваме се и имаме нужда от уединение. Би било хубаво да отделяме време за мълчание. В него идват размислите. В него покълват идеите. В тишината се ражда и музиката. Проблясват творческите искри, които ти казват: „Хайде, тръгвай!“. В тишината е и божественото спохождане.

От вас се излъчва пълно спокойствие. Сякаш е вплетено в ДНК-то ви. Винаги ли е сте бил толкова уравновесен?

Не. Преди да опитомя егото си, преживявах емоционални сътресения. Когато обаче човек сложи юзда на егото, балансът и хармонията идват по естествен начин.

Егото или страхът ни блокират? Понякога всеки се пита дали да даде, ако не вижда шанс да получи нещо в замяна?

Когато даваш, ти се връща. Но не от същата посока. Винаги идва от друго място и дори може да ти спечели завист. Но какво да се прави, така е решил великият Космос (смее се).

БАЩИ И ДЕЦА

Днес правите фестивал на име „Жълтите павета“. Но сте и израснал далеч от центъра на София. Как се чувствахте, когато на 14 години напуснахте село Белица, за да учите в Музикалното училище в Котел? Трудно ли беше да се откъснете от всичко познато и да се хвърлите в нещо, която обичате, но не знаете къде ще ви заведе?

Трудно, в никакъв случай. Веднага тръгнах към авантюрата (смее се). Бях напълно готов да заживея самостоятелно. Беше ми интересно, забавно. Когато баща ми спря колата в центъра в Котел, нямах търпение да тръгна с приятелите си. Татко, светла му памет, после ми разказваше, че на връщане към село с майка са си поплакали. А той си помислил: „Този път наистина се разделяме. Остава ми още малко до края“. Беше много емоционален човек…

Вие как се разделихте с вашия син, който от няколко години учи в  Шотландия? Беше ли заминаването му време за равносметка?

Искрено се радвах, защото той стартира много сигурен в чужбина. Помогнах му при настаняването първия ден, направихме си  снимки из Единбург и се върнах в България. Оттогава не съм ходил. Може би догодина, когато завършва…

Вероятно сте спокоен, че синът ви има стабилна ценностна система, защото е отгледан с доброта и в красота. Хиляди български деца обаче днес живеят в различна среда. И тя буквално и преносно ги възпитава с опакото на ръката, включително по отношение на музиката…

Вкусът и възпитанието на децата се простират до светогледа на родителите им. Те виждат какво харесваме, как живеем, как мислим. Ако ние не сме се развили, какво можем да очакваме от тях? Работата започва от нас. Просто е. Другият вариант е да очакваме, че децата ще попаднат в общество, което ще ги изолира от влиянието на родителите или че всички ще учат в добри училища. Но това вече не е толкова просто.

 НЕВИДИМАТА РЪКА

Снимка: Панайот Панайотов

Каква точно е ролята на родителите във вашия живот?   

Истината е, че нямах никакво намерение да ставам музикант. Но баща ми имаше план за мен (смее се). Заведе ме в селското читалище „Христо Ботев“, където ми връчиха първия кавал. Много се развълнувах. Усетих миризмата на дърво и аромата на зехтин, с който смазахме инструмента с майстора. Започнах да свиря, но не бях особено упорит.

Баща ми обаче беше решил, че от мен ще излезе нещо и упорито ме насочваше. Помня, бях го помолил да ми купи хилка за тенис на маса. А той пристигна вкъщи с хилка и … нов кавал (смее се). Съвсем обикновен, изработен без кой знае какъв майсторлък в Пазарджик.  Първо ме помоли да си припомя всичко, което съм учил. След няколко месеца уж случайно ме „подсети“, че мога да кандидатствам в Музикалното училище в Котел. Приеха ме.

Предполагам, през годините сте сменил много инструменти. Кой има най-силна сантиментална стойност за вас?  

През 70-те поръчах първия си професионален кавал при Пенчо Нешев от Шипка – интересен човек, аристократична персона. Самият инструмент пристигна по пощата. Поставен от майстора в сандъче, обезопасен срещу удар. Вълнувах се да го отворя, да го взема в ръце, да започна да свиря. Веднъж съм плакал заради кавал. Беше чилийски, дървото му не беше изсъхнало добре и ми дразнеше очите (смее се), но после улегна и спря да ми създава проблеми. Напоследък свиря основно с инструментите на моя приятел Жечко Маринов.

ВРЕМЕТО, КОЕТО НИ ОСТАВА

 Случвало ли ви се е да сте недоволен от себе си, дори когато публиката ви аплодира на крак? Как приемате неуспеха?

Разбира се, не винаги съм доволен. Особено в първите години си тръгвах от сцената със съмнение, че съм се справил. Обаче после, като чуех записа, си казвах: „Брей, май не е зле!“ (смее се). С времето разбрах как да повикам музата, как да дръпна успеха.

Как се вика муза? Може ли да ни кажете, обещаваме да пробваме…  

Според мен, ако човек свърже няколко елемента, успехът задължително ще дойде. За мен това са добра подготовка; искреност в пътуването; любов към публиката, към другите; и преди всичко, искрена обич към самия теб, към човешката ти същност.

Правите впечатление на човек, който умее да слуша събеседника си. Кое е най-важното, което научихте от  другите?  

Можеш да научиш по нещо от всеки, когото срещнеш по пътя си. Стига, междувременно, да не си изгубил своята чувствителност. Някой може да те научи как да вършиш нещата добре, друг – какво не бива да правиш в никакъв случай. Един ще ти покаже от кого наистина имаш нужда, друг – какви хора да избягваш. Но, може би, най-важното е да разбереш на кои хора по колко време си струва да отделяш, защото животът ти не е безкраен.

Къде, според вас, се намирате в момента – и в кариерата, и в личния си живот? Под върха, на върха, другаде?

Чувствам, че има голямо разминаване между позициите, на които съм в работата си и тези в моя вътрешен, духовен живот. Професионално съм стигнал почти до средата на пътя. В духовното изкачване обаче съм едва в началото, а времето ми напред е малко. За съжаление, твърде кратък е животът ни, тук, на Земята.

Вярвате ли, че има нещо отвъд живота тук?

(Усмихва се меко) Нека да не предполагаме…

 

 

 

Фестивалът „Жълтите павета“ е подкрепен от Министерството на културата и Столична община. Музикалното събитие ще се проведе на 7 и 8 октомври в Театър „Българска армия“. Билетите вече се продават на касите на театъра и на  http://www.ticketpro.bg/. Още информация за феста можете да откриете и на http://paveta.bg/


 

 

 

Отговор

Вашият e-mail няма да бъде публикуван. Отбелязаните полета са задължителни. *

*