Парчета от една средновековна загадка

Как беше спасена иконата-пъзел на Св. Теодор, изключителна българска и световна ценност

Десетки пъти сме се вглеждали в неговия образ, напомнящ пъзел с липсващи парчета. Засичали сме погледа му в учебниците по история и във витрините на музеите. Но никога не сме се питали кой е. Нито колко дълъг път е изминал, за да ни разкаже една история. Историята на нашето отминало величие.

Св. Теодор Стратилат ни говори без думи от уникалната керамична икона, изложена в Националния археологически музей. Произведението от Х век е не само родна, но и световна ценност. Пример е за силата на преславската керамична школа и за възхода на България при цар Симеон Велики. А също така е доказателство за високото ниво на съвременните професионалисти – реставраторите на музея и експертите от Художествената академия, които спасиха шедьовъра от разпадане, върнаха блясъка му и го запазиха за нас и децата ни.  Освен част от експозицията, иконата е главен герой в новия роман на Николай Пенчев „Старобългарски загадки“, излязъл преди дни с клеймото на “Книгомания“.

Преди да ви разкажем как иконата на Св. Теодор беше съхранена и как се превърна в герой от книга-загадка, ще ви върнем назад – във Велики Преслав. Мястото, където преди 10 века е създавана парче по парче.

234Преславска керамика. Цветовете и формите й вълнуват и днес.

В дните на политически и културен подем на новата българска столица, керамиката е във възход. Майсторите работят по технология от Близкия Изток. Използват местни суровини и цветна палитра от естествени материали. Украсяват църковни и светски сгради.

В манастира „Св. Пантелеймон“ в местността Патлейна монасите бавно, с огромно усърдие и търпение, създават керамични икони. Сглобяват образите на светци от малки квадратни парчета пречистена глина. Под ръцете им излиза и въздействащият лик на Свети Теодор. Днес можем да го оприличим на средновековен пъзел от плочки с размери 12х12 сантиметра. Отгоре им блести многоцветна глазура.

Дните минават. Настоящето погребва миналото. Красотата изчезва под земята. Докато една кирка не пробива пластовете време. През 1909 г., при археологически разкопки край манастира „Св. Пантелеймон“, Юрдан Господинов попада на фрагменти от плочки. Две години по-късно подрежда парчетата в логичен образ и официално представя керамичната икона на Св. Теодор – находка без аналог у нас. Отделните части са монтирани в гипсово-дървен панел. Върху тази основа иконата обикаля света. Влиза като снимка и в учебниците по история.

Реставрацията от началото на миналия век обаче е некачествена. Използваните материали увреждат иконата. Състоянието й драстично се влошава и след всяко пътуване. Укрепванията „на парче“ не помагат. Налага се да се действа спешно.

 

НАЧАЛОТО

789

През 2013 експерти решават да направят нова реставрация. След детайлен оглед и документиране на състоянието на иконата, работата стартира през септември 2014 година. Първата стъпка е защита на изображението с полимери.

ДЕМОНТАЖЪТ

1112

След като изображението е защитено, специалистите внимателно демонтират дървения обков и рамката на иконата, поставени преди 103 години. След отделянето им се вижда, че керамичните плочки са монтирани в гипсов слой с дебелина около 4 сантиметра.

ПОЧИСТВАНЕТО

13

Следващата задача на реставраторите е да „освободят“ всички керамични плочки и фрагменти. Гипсовата основа внимателно се изтънява и отстранява. Отлаганията по повърхността на фрагментите се премахват с микроабразивна струя. Миниатюрните, невидими за окото остатъци се почистват под микроскоп.  Солите от плочките се извличат с дестилирана вода. Отгоре им се поставят компреси с органични разтворители, за да се върне цветността на изображението.

ПОДРЕЖДАНЕТО

14

Почистените фрагменти се събират по логиката на рисунката. Слепват се с обратимо лепило. Крайният резултат – 21 плочки с различна цялост.

НАДПИСЪТ

15

През януари 2015 реставраторският екип посещава археологическия музей „Велики Преслав“. Специалистите оглеждат над 150 фрагменти с цветни рисунки. Всички те са намерени в началото на 20 век на същото място, на което е открита иконата на Св. Теодор. Много от тези парчета – сред които и надпис с името на светеца, са добавени към изображението.

ДА ЖИВЕЕ СРЕДНОВЕКОВНАТА ТЕХНОЛОГИЯ!

16Професор Ивана Енева.

„Образът е витален, жив. Той не се подчинява на никакви канони, които биха го направили сух и повествователен, а носи дълбочина и послание“, казва професор Ивана Енева от Националната художествена академия. За да се подчертае лика на светеца, тя предлага вече почистената и допълнена с надпис оригинална керамична икона да бъде монтирана върху подложка от нови керамични плочки със същите размери. Създава ги ръчно по средновековна технология с примитивни инструменти в дървени калъпи.

 ЛЕТЯЩ ФИНАЛ

1718

20

След реставрацията иконата е поставена върху основа от леки материали, използвани в самолетостроенето. При връщането й в експозицията на Националния археологически музей към носещата основа е монтирано стъкло с UV защита. След поставянето на шедьовъра на централно място остава един въпрос – дали пред нас е Св. Теодор Тирон или Св. Теодор Стратилат – воини и мъченици, почитан по времето на Симеон Велики. Повечето изследователи приемат, че иконата е на Стратилат. Учените също така предполагат, че изображението е било допоясно, но до нас е достигнала само горната му част.

 НЕОЧАКВАНА КРАЖБА

Този средновековен шедьовър безспорно прилича на пъзел, чиито парчета никога няма да подредим докрай. Може би затова и днес пали въображението ни. Само преди дни прочетохме, че иконата от началото на X век е била…открадната. Добрата новина е, че неизвестният похитител е действал не в Археологическия музей, а в новата книгата на Николай Пенчев „Старобългарски загадки“. Според сюжета на романа керамичният Св. Теодор Стратилат изчезва от манастир – бивша крепост, опасана от триметров ров, скрита в лабиринт от жилав плет и защитена със скритите механизми срещу крадци. Стъпка по стъпка княжеският писар Климент и помощниците му откриват иконата и междувременно разгадават още стотици главоблъсканици. Провокират ни да мислим с тях, да научаваме интересни факти от българската история и да играем умно там, където обичаме – едновременно в миналото и в настоящето.

 

*Реставрацията на иконата е осъществена от  д-р Даниела Чернева, ръководител на проекта; Севдалина Нейкова, Лаборатория за анализи, консервация и реставрация на НАИМ при БАН, докторант на Технически университет – Мюнхен и проф. Ивана Енева, НХА. Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Американския научен център в София и Фондация „Америка за България“. Използваните в публикацията кадри са от филма, съпътстващ реставрацията.

 

phpjfjoms_559x** Романът на Николай Пенчев „Старобългарски загадки“ вече е в книжарниците с клеймото на издателство „Книгомания“

Отговор

Вашият e-mail няма да бъде публикуван. Отбелязаните полета са задължителни. *

*