Шинейд О’Конър: върху бръснача

Подстрига косата си. Сряза връзката с реалността. Поряза опитите да бъде опитомена

 

Бръсначът минава на милиметри от кожата, отсичайки косата й до корен. Месец след месец, година след година, Шинейд О’Конър се подстригва нула номер. И реже нишките, които я свързват с живота.

Днес, на 49, тя е почти откъсната от света. Психичните й проблеми са я изтръгнали от реалността. Внезапните й изчезвания (последното – за 24 часа от предградие на Чикаго) са я доближили опасно близо до смъртта. А огромните й, красиви очи, са хлътнали сякаш в друго измерение.

Понякога ни се струва, че крехката, талантлива ирландка вече я няма. Единствено честните й, безцеремонни думи ни подсказват, че още е тук. И че има какво да ни каже.      

 15 дни и 7 часа

 „It’s been seven hours and fifteen days since you took your love away“*, пее О’Конър в най-големия си хит “Nothing Compares 2 U”. В клипа към парчето по лицето й, като сянка на диво животно, пробягва болка. Гледали сме видеото  хиляди пъти. Всеки път с чувството, че ирландката преживява истинска агония пред камерите. Действително, в началото на 90-те, когато е само на 23 и на върха на славата, тя страда. Не защото любовта си е тръгнала. А понеже никога не е идвала.

Детството й е малък ад. Майка й е клептоманка, склонна е към насилие. Принуждава дъщеря си да обикаля къщи, обявени за продан и да задига ценни вещи. Ако не донесе плячка я бие. „Крадях, за да успокоя мама“, казва певицата години по-късно. Когато състоянието на майка й се влошава, болницата я приютява. А кръстовете, висящи над леглата на пациентите, един по един изчезват.

В онези кошмарни дни Шинейд проявява талант, който не познаваме. Бърза е. Може да вземе 100 метра за 11,3 секунди. Мускулестите й крака обаче не успяват да надбягат патрулката. Полицията я прибира за кражба. Не един, не два, десетки пъти. Накрая е предадена на грижите на местна църква. Една от монахините разбира, че момичето с лошо поведение и дълбоки зелени очи обича музиката. Купува му китара. И така го спасява. Временно.

Апетит за саморазрушение

sinead-oconnor-performs-at-the-roundhouse-in-london-on-august-12-2014

Шинейд започва да свири с местни банди. За нея те са дом, утеха, закрила. В тях посреща смъртта на майка си, която междувременно загива в катастрофа.

Кариерата й върви нагоре. Записва първия си албум The Lion and the Cobra на 21. Две години по-късно е готова с I Do Not Want What I Haven’t Got, наричан от критиците „една от най-добрите продукции на 1990 година“. В нея е включена песента Nothing Compares 2 U, написана от Принс пет години по-рано.

Гласът и емоцията на Шинейд превръщат парчето в световен хит.  Докато то звучи от всеки телевизор, тя се гърчи. Огромната, анонимна любов на феновете остро й напомня за липсата на конкретна, единствена обич в живота й. Кризите следват една след друга. Депресията й се задълбочава. Психиатрите отсичат: „биполярно разстройство“. Шинейд твърди, че диагнозата е грешна и че страда от посттравматичен стрес. Всъщност, името на страданието няма значение. То е там, в нея. Притихнало като зло куче. Готово да я захапе.

„Аз съм противна, грозна, бухнала, сбръчкана, отвратителна. Не мога да си представя някой да бъде привлечен от мен“, казва О’Конър. Първият си опит за самоубийство прави на 33. Шест години по-късно отново пада в емоционален трап и прекъсва световното си турне. Слиза от музикалната сцена, но си оставя врата към социалните медии. През миналия ноември потресе Facebook с поста си: “Взех свръхдоза. Няма друг начин да получа уважение”. През този май изчезна с колелото си в предградие на Чикаго. Около 24 часа по-късно полицията някак я откри с хеликоптери.

Нищо за губене   

След този случай по-мнителните я обвиниха, че търси внимание. По същия начин реагираха, когато през 1992-а публично скъса снимката на Папа Йоан Павел II, за да протестира срещу сексуалното насилие, упражнявано над деца от католическите свещеници. С насмешка посрещнаха и бойкота й на наградите „Грами“, заради ангажирането на Щатите във войната в Залива. Сега бърчат нос срещу резките й, скандални изявления. „Какви ги дрънка тази откачалка“?

Всъщност Шинейд е една от последните  знаменитости, които не дрънкат. Изрича мислите ни на глас, защото няма какво да губи. Твърди, че рокът е задушен до смърт между силоконовите полукълба на попеднодневките. И, може би, е права.

Спомняме си как избухна, след като авторитетното музикално списание „Ролинг Стоун“ сложи на първата си страница жената-дупе Ким Кардашиян. Какво прави тая п…а на корицата – възмути се O’Конър. – Музиката официално умря. Кой би предположил, че точно „Ролинг Стоун“ ще я убие?“. Шинейд не пожали и Майли Сайръс, чиито интимни части са по-популярни от песните й: На музикалния бизнес не му пука за теб или за някой от нас. – написа тя в отворено писмо до Майли. – Ще те принудят да проституираш до пълно изтощение и изкусно ще те накарат да мислиш, че ти си го искала. А когато свършиш в рехабилитационна клиника, те ще събират тен на яхтите си в Антигуа, които са купили, продавайки твоето тяло. И ти ще се почувстваш много самотна“. Гръмотевичните обвинения на O’Конър се стовариха и върху тв водещия Арсенио Хол. Певицата го обяви, че е снабдявал Принс с наркотици и вероятно го е убил. Вбесен, Хол заведе дело срещу нея. Докато двамата се разправяха излезе потвърждение, че музикантът си е отишъл от свръхдоза…

Машинка за скандали

За разлика от много знаменитости, О’Конър не се събужда с идеята да забърка скандал. Защото тя е естествен генератор на проблеми. Действа спонтанно. Без план и без PR. Всичко – от изявленията до прическата й, е нейно дело.

Решението да се подстриже почти нула номер взима още в началото на кариерата си, напук на издателите си от Ensign Records Крис Хил и Найджъл Грейндж. Двамата настояват Шинейд да бъде секси. Да обуе впити джинси, да сложи високи ботуши и да си пусне дълга коса (в онези дни тя има къса, но женствена прическа). „Бяха трогателни! Искаха да изглеждам като съпругите или любовниците им!“, иронизира издателите си тя. След което грабва машинката, обръсва главата си и слага точка на дискусиите около външния си вид.

Шинейд превръща прическата си в бунт – срещу очакванията на мъжете и срещу превръщането на певиците в секси държанки на шоубизнеса. Опитва се да убеди младите, талантливи момичета да държат повече на себе си. Призовава ги да не се появяват в клиповете си полуголи, страстно ближещи чукове (справка – Майли Сайръс).

Самата О’Конър не би облизала нищо и никой в шоубизнеса, което донякъде обяснява залеза й. Още по-малко би се напъхала в приемлива рамка. Личният й живот е пълен хаос (майка на четири деца от четирима различни мъже, тя твъди, че си пада и по жени), а музикалната й кариера се поклаща на ръба на пропаст. По своя тесен, опасен път Шинейд се движи неконтролируема, уязвима, луда, плашеща, ранена. Неудобна за себе си, за близките си, за обществото. Отчайващо истинска.

 

*Минаха седем часа и петнадесет дни, откакто отнесе далеч любовта си.

 

 

 

Отговор

Вашият e-mail няма да бъде публикуван. Отбелязаните полета са задължителни. *

*