Да бъдеш промяната

Как Тодор пребори заекването, заряза държавната работа и последва мечтите си

Всеки иска да промени живота си. Почти никой – себе си.

Тодор Добрев обаче не е „всеки“. А млад мъж, който се изправя срещу страховете си. Успява да преодолее заекването си и ужаса да говори пред публика. Зарязва добре платената си, спокойна работа. И, въпреки ироничните подмятания, се захваща с нова професия, изискваща всеотдайност, търпение, любов и…ежедневни разговори със сериозни опоненти.

Тодор умее да слуша сърцето си, което се скъсва да му повтаря: „Искам да помагам на другите“. Намира своята мисия, след като попада на форума „Кариера с Кауза“. На него неправителствени организации предлагат работа, стаж и доброволчески позиции на всички, решили да правят нещо смислено – за себе си, и за останалите.

Тази година изложението ще се проведе на 14 май в двора на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и ще даде шанс на всеки да открие работата, която може да го прави щастлив и пълноценен. Точно като Тодор. Момчето, което ни накара да погледнем в себе си и да чуем вътрешния си глас.

Оставяме ви с неговия разказ:

 

Как изоставих питомното

index_6

„Само когато си тих, можеш да чуеш вътрешния си глас“, казва Тодор. Снимка: Константина Бахарова

Седем години работих в Агенцията по заетостта към Социалното министерство, в отдел „Анализи и прогнози“. Правех анализи по цял ден – за пазара на труда, за социалната политика, за безработицата. В почивните дни се опивах да помагам. Грижех се за бездомни. Готвех в кухнята за социално слаби към храма пророк „Св. Илия“ в квартал „Дружба“. Пътувах до домовете за изоставени деца из България. Играех и рисувах с тези хлапета. Учех ги да четат. Не можете да си представите колко големи деца там не могат да четат…

И в понеделник, след като съм бил при тези сираци, се връщах на работа, сядах на стола, придърпвах клавиатурата и отново пишех… анализи. Започнах все по-силно да усещам, че това не е моето място и моята работа. За мен истинският труд е този, който ще нахрани някого, ще го стопли, ще му даде покрив или ще му помогне да се оправя сам. Затова един ден просто си тръгнах. Напуснах държавната администрация. Нямах идея какво точно ще правя. Но имах вътрешно спокойствие, че съм на прав път.

Дзен и изкуството да миеш автомобил

Реших да върша нещо на половин седмица, колкото да оцелявам. А в останалото време да обмислям какво наистина ми се прави. Започнах в автомивка. През зимата. Да миеш коли при минусови температури не е приятно, особено ако довчера си седял на бюро. Много хора не можеха да повярват, че съм напуснал сигурната си работа, за да търкам джанти. Върху лицата им пишеше: „Къде ти е акълът?“ (смее се).

Аз обаче два дни седмично си работех в автомивката. През останалото време карах курсове, четях книги. И затвърждавах вътрешните си убеждения. Когато вярваш в себе си и търсиш пътя си, не ти пука дали другите ти се подиграват. Бях готов и две години да чистя коли, защото знаех, че в един момент ще изляза от този влажен, тъмен и мъглив тунел. Много дзен патриарси са получили просветление, докато са работили в градината или в кухнята. Аз просто упражнявах дзен и изкуството да мия автомобил (смее се).

Кариера с кауза за всеки

Преди една година научих от приятел за форума „Кариера с Кауза“. Разбрах, че предлага работа на хора, които искат да бъдат полезни на другите и се чувстват социално отговорни. Отидох без очаквания, но попаднах на съмишленици. Включих се в няколко инициативи като доброволец. Това винаги е било моето нещо. В себе си знам, че искам да помагам на другите с уменията си и с нещата, които обичам. Искам да бъда близо хората и да ги мотивирам.

На „Кариера с кауза“ се запознах и с екипа на „Заедно в час“. Тази организация набира млади хора, които искат да станат учители и осигурява достъп до качествено образование на всяко дете. Запалиха ме за мисията им. Кандидатствах при тях.

Преминах през тристепенен подбор. Третият кръг беше доста труден. През юни ще изкарам лятната школа към Пловдивския университет, за да придобия преподавателска правоспособност. След това ми предстои практика. От 15 септември започвам работа в училище. Понеже съм завършил икономика и в този смисъл не покривам изискванията на Министерство на образованието за учител, ще съм възпитател в занималнята.

Много се вълнувам. Мечтая да помагам на децата да открият своите истински интереси, да се научат да мислят критично. А защо не и да говорят спокойно пред много хора.

Когато думите не идват

За мен самият дълго беше трудно да говоря пред хора. Защото заеквах. Когато бях тийнейджър, исках да се казвам Иво, понеже ми беше трудно да произнеса името си Тодор. Думите с „т“ и „р“ ми присядаха.

Започнах да заеквам към 14-годишен, без ясна причина. Може би нещо в мен се е отключило. Притеснявах се да говоря в училище. Бягах от лекции в УНСС, когато трябваше да изнасям доклад пред поток от 90 души. Страхувах се, че ще се изложа. В компания не смеех да разкажа някоя интересна история, за да не ми се подиграват. Да, подигравали са ми се заради заекването. И малко или много човек се затваря. Сега обаче почти напълно съм го преодолял. С желание и воля. Бойните изкуства също ми помогнаха.

Мускулите на духа

index_5

Тяло, изградено с ум, воля, Петики Търша Кали, Винг Чун и Кунг Фу.  Снимка: Константина Бахарова

Вярвам, че в живота ни се случват някои неща – на пръв поглед неприятни, които ни помагат да станем хората, които искаме да бъдем. И съм убеден, че колкото и да ни е трудно, можем да постигнем всичко с вяра, воля, постоянство и желание. Преди години тренирах с тежести. Бях станал огромен. Когато открих бойните изкуства разбрах, че както културистът може да стане як, така съзнанието и духът могат да се заздравят. Започнах да тренирам Петики Търша Кали, Винг Чун, Кунг Фу. Изпробвах и различни източни практики. Станах по-борбен и по-дисциплиниран, повярвах във възможностите си, в силата си. Престанах да се страхувам от проблемите, от заекването. Вместо да бягам от него, започнах да му се противопоставям с това, което носех в себе си.

Шаолин или мъдростта на младата гора

Бойните изкуства ме научиха не на агресия, а на смирение и състрадание. Да бъда мек. Като водата, като вятъра. Докато тренирах Винг Чун дори започнах да отварям вратите с едно по-леко, естествено движение (смее се). Монасите от Шаолин казват, че мекото побеждава твърдото. Самата дума „шаолин“ означава млада гора, която се огъва под стихиите, но не се чупи. Ние, точно като гората, трябва да сме гъвкави, да не се отказваме. Защото оцеляват не най-силните и не най-твърдите, а най-адаптивните.

Носи вода, сечи дърва

Опитвам се да медитирам. За мен обаче медитацията е всяко нещо, което правя осъзнато, с чувство и 100-процентово внимание. Дори разходката в гората рано сутрин или пиенето на чай. Много харесвам една мисъл: „Преди просветлението човек носи вода и сече дърва. След просветлението човек носи вода и сече дърва“. Не е важно какво пием, какво ядем, какво правим и какво ни се случва, а какво отношение имаме към всички тези неща.

Високо, високо

index_3

Житейската философия между лакътя и китката. Върху ръката на Тодор пише „Most alive among the tall trees“, т.е. „Най-жив сред високите дървета“.  Снимка: Константина Бахарова

В дните, когато смятах заекването си за проблем, се спасявах от него в планината. Все едно в коя. За мен и тогава, и сега е важно просто наоколо да е зелено, да има дървета, река, птици. Да усещам естествения ритъм.

Планината ми дава спокойствие. Много често казваме: „Отивам в планината, да се откъсна от света“. Напротив, в планината ние се свързваме с природата, със себе си. Харесва ми да оцелявам в гората, понякога го правя и нарочно (смее се). Когато прогнозата е лоша, тръгвам нагоре с едно приятелче, Мартин. Заедно експериментираме, учим се да се справяме при тежки условия. Нашата философия е, че няма лошо време, а само лоша подготовка и екипировка. Можеш да ни видиш как копаем дупка под някой дънер в зимната виелица и по половин час да се опитваме да запалим огън в студа. А после, свити в дупката, варим чай, печем си сирене, усещаме стихията. И, по някакъв начин, я овладяваме.

На мен гората ми е в сърцето. Отраснал съм с нея, тя е моята истина. Като дете родителите ми всяко лято ни водеха със сестра ми из Боровец и Пампорово. Беряхме боровинки, мащерка, борови връхчета. Затова на едната ми ръка пише: „Most alive among the tall trees“, т.е. „Най-жив сред високите дървета“. Ние сме временно тук, но природата ще остане след нас. Трябва да сме спокойни точно защото сме преходни.

Домът е там, където е иглуто

index_2

Няма нищо по-хубаво от гледката към звездите. Пъка ако ще тя да е през дупка в недовършено иглу. Снимка: Константина Бахарова

Преди време в Рила, на хижа „Чакър войвода“, отидохме на състезание по строене на иглу. Екип от петима подготвени планинари може да го направи за три часа. Трябва ти лопата, с която да копаеш дълбоко, до твърд слой; трион, с който да нарежеш ледените блокове като тухли и, разбира се, упоритост. Накрая, ако си се справил добре, палиш няколко свещи вътре и вдигаш температурата с десетина градуса. От пламъка снегът не се топи, а става по-твърд. Отвътре и отвън се получава естествена ледена обшивка.

Това, обаче, е на теория. На практика от петима ентусиасти, останахме трима – другите се отказаха. Вместо три часа, правихме иглуто шест часа и половина, докато стана тъмно. Не успяхме да завършим изцяло покрива и се оказахме с дупка към небето. Накрая гледахме звездите от иглуто на минус петнайсет градуса (смее се). Но оцеляхме.

Поглед от върха

index_1

Тодор с момичето на мечтите му – Александра. Защото какъв е смисълът да покоряваш върхове, ако нямаш любов?  Снимка: Константина Бахарова

Моята житейска философия е проста. Каквото и да правя – все едно дали строя иглу или уча нещо ново, гледам да се доказвам само пред себе си. В края на деня премислям отново какво и как съм направил, дали съм надградил уменията си от вчера. Защото вярвам, че на който и връх да се качим, там ще намерим само това, което сме донесли със себе си.

 

 

ЗА КАРИЕРА С КАУЗА

За Тодор “Кариера с Кауза” e катализатор на промяната. Това е  единственият кариерен форум в България, който се организира всяка година и е изцяло посветен на професионалната реализация в сферата на гражданския сектор. Досега изложението е отчело три успешни издания – през 2013, 2014 и 2015 г.

През тази година „Кариера с Кауза“ ще се проведе на 14-ти май в двора да СУ „Св. Климент Охридски“ и отново ще събере неправителствените организации. Всички те ще ви предложат свободни позиции за работа, стаж и доброволчество в областта на човешките права, журналистиката, опазването на околната среда, правото, иноваторството, благотворителността, културата, изкуството, туризма и др. Повече за събитието можете да научите тук.

 

Отговор

Вашият e-mail няма да бъде публикуван. Отбелязаните полета са задължителни. *

*