Опасният чар на 80-те години

Парите, услугите, технологиите и любовта в българските филми от близкото минало  

Сякаш вчера оставихме 80-те години зад гърба си. А вече едва ги помним. Добре че разполагаме с българските кинокласики – нашата периферна, навита на ролки памет, която ни подсеща за миналото.

„Дами канят“ (1980), „Оркестър без име“ (1982), „Куче в чекмедже“ (1982), „Опасен чар“ (1984) и „Маневри на петия етаж“ (1985) ни показват в детайли живота отпреди трийсетина години. Гледахме ги с удоволствие отново, за да проверим какви бяха мъжете, жените, свалките, парите, удоволствията, пороците, услугите, автомобилите, жилищата, технологиите  и дори опаковките от късния соц.

 

ПАРИТЕ

edin_lev_kuche

„Куче в чекмежде“. Парите не миришат.

През 80-те години левчето беше от хартия, а върху него гордо се издигаше Паметникът на връх Шипка. „Куче в чекмедже“ ни припомни този факт със сцената, в която малкият Миташки влезе с дрехите във ваната, без  да извади съкровищата от джобовете си и после се наложи да сушат авоарите му на простора. В онези години изразът „пране на пари“ все още се разбираше буквално…

 

ЛЮБОВТА

karamfil

Велко Кънев, Антон Радичев и Тодор Колев знаят, че жената е цвете. По-точно – карамфил.

През 80-те години чувствата се изразяваха просто. С цветя. Помните ли какъв букет донесе на съпругата си героят на Велко Кънев в „Маневри на петия етаж“? С какво беше пълна кошницата, която Антон Радичев качи върху колата си в същия филм? И какво имаше на масата пред Тодор Колев и Татяна Лолова в „Опасен чар“?  Отговорът е един и същ  – карамфили, разбира се! Защото те бяха неувяхващият и леко безличен символ на любовта през късния соц.

 

МЪЖЕТЕ

kufar

Мъже с мустаци и куфарчета: от ляво на дясно Велко Кънев в „Маневри на петия етаж“, „Тодор Колев в „Опасен чар“ и Георги Русев в „Дами канят““

През 80-те години истинските мъже носеха мустак и куфарче. Формата и размерът на мустака бяха свободноизбираеми. За дизайна на куфарчето обаче нямаше две мнения – трябваше да бъде черно,  твърдо и със среден размер. В „Маневри на петия етаж“ Велко Кънев носеше в ръбатата си чанта важна научна разработка. В „Опасен чар“ Тодор Колев тъпчеше в своята парите, откраднати от наивните му съпруги. А в „Дами канят“ Георги Русев използваше аксесоара за допълнителен респект.

 

СВАЛКИТЕ

more

Павел Попандов в „Оркестър без име“ (вляво) и Стефан Данаилов в „Дами канят“.

През 80-те години най-важното бяха любовта, морето и още нещо, поне според „Оркестър без име“. Павел Попандов направи показно пред нацията как се хващат русалки – с няколко лафа и една мрежичка за бира. Стефан Данаилов  също преподаде отличен урок по бърз флирт на цяло поколение с ролята си в „Дами канят“. Неговата лекция беше кратка и се побираше във въпроса: „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“

 

УДОВОЛСТВИЯТА

u

През 80-те години удоволствията по улиците бяха малко, но пък струваха стотинки. В „Опасен чар“ Тодор Колев се въртеше около типичните за онези години колички, в чиито недра обикновено се криеше само един вид сладолед – несравнимият сметанов. В „Оркестър без име“ пък Велко Кънев и Георги Мамалев си купиха от продавачка на улицата безалкохолно, което течеше от кранче не в пластмасови, а в стъклени чаши.

 

ПОРОЦИТЕ

cigari

Няма дим без огън: Стефан Данаилов и Надя Тодорова в „Дами канят“

През 80-те години се пушеше – и във филмите, и извън тях. На големия екран обаче рядко се виждаше конкретна марка цигари, ако не броим „Дами канят“. Пакетът в ръката на Стефан Данаилов очевидно е БТ. По-интересна обаче е кутията между пръстите на Надя Тодорова, върху която няма никакви надписи. Героинята й нарича партидата в бяло “специално снабдяване“ и така намеква за скритите, но миризливи като тютюнев дим пороци на социализма.

 

АВТОМОБИЛИТЕ

ko

Димитър Манчев до „Лада 1600“ в „Оркестър без име“, Стефан Данаилов във BMW в „Маневри на петия етаж“ и Велко Кънев в бяло такси в същия филм

През 80-те години автомобилите бяха мечта. Милиони млади българи бленуваха да им подарят „Лада“ за сватбата, точно както направи другарят Миташки (Димитър Манчев) за дъщеря си в „Оркестър без име“; да подкарат БМВ на старо като Дантон Тахов (Стефан Данаилов) в „Маневри на петия етаж“; или поне да хванат някое от белите, рядко минаващи таксита като Петър Петкин (Велко Кънев) във филма на Петър Василев.

 

ОПАКОВКИТЕ

uslugi_1

През 80-те години опакованите бяха колкото екологични, толкова и грозни. Ярките цветове, панделките и пликовете не съществуваха. Припомнихме си го, докато гледахме как Латинка Петрова старателно завиваше  в амбалажна хартия излязло от химическо чистене палто в „Опасен чар“. Стефан Илиев от „Куче в чекмедже“ пък поднесе на малкия си син подарък, увит в хартия със…зеленото лого на ЦУМ.

 

ТЕХНОЛОГИИТЕ

tehnologii

Стефан Данаилов слушаше уокмен в „Маневри на петия етаж“ и пускаше касетофон на завоеванията си в „Дами канят“

През 80-те години технологиите влизаха у нас по „втория начин“. В домовете ни – и съответно във филмите, бавно се настаниха западни телевизори, музикални уредби и видеоплеъри. Една от първите „корекомски“ джажди беше увековечена на големия екран лично от Стефан Данаилов. В „Манерври на петия етаж“ героят му слушаше уокмен, за да заглуши боботенето на съпругата си. А в „Дами канят“ същият имаше голям, тежък и ръбат касетофон, който пускаше като фон на бурния си сексуален живот.

ОПАШКИТЕ

opashka

Вездесъщите опашки в „Дами канят“ и „Маневри на петия етаж“

През 80-те години опашките бяха дълги, тлъсти и неизбежни. Стърчаха от всеки магазин като апендикс и бяха постоянен, неизбежен фон на живота. „Пуснали са портокали!“, развълнува се Невена Коканова, докато учебната „Лада“ на Стефан Данаилов минаваше покрай някакав магазин в „Дами канят“. „Какво са пуснали?“, попита като ехо мъж с вид на строителен работник в „Маневри на петия етаж“, докато гледаше тълпата пред някаква книжарница. „Вишните на Фуджияма“, отговори глас. „Па да се наредим!“, отсече новодошлият и чинно се намести последен.

 

РАБОТНОТО ОБЛЕКЛО

rabotno

Работните униформи са не само в живота, а и на екрана.

През 80-те години работното облекло беше задължително. В „Опасен чар“ медицинската сестра носеше секси касинка. В  „Оркестър без име“ певицата Ваня (Мария Каварджикова), която всъщност беше продавачка, висеше пред магазина в типичната за онова време бозава престилка с тъмен кант.

 

ЖИЛИЩАТА

vutre_vun

Кадри от „Куче в чекмедже“. Последните години на социализма отвън и отвътре.

През 80-те години балконите все още не бяха остъклени. А  апартаментите се „охраняваха“ с вериги, вместо със СОТ. Знаем го и от опит, и от „Куче в чекмедже“ – филмът, който показа последните години на соца отвън и отвътре. Продукцията ни разходи и из т.нар. междублоково пространство – буренясала поляна с малко, спретнато блато.

 

СЪСЕДИТЕ

rolki_kuche

Миташки в лапите на загрижената комшийка леля Добрева.

През 80-те години все още познавахме съседите си. А и те знаеха всичко за нас. Искахме им назаем яйца и чаша захар. А те ни даваха ключа за апартамента си, за да им поливаме фикуса, като затръгваха към село. Като деца имахме чувството, че комшиите са нещо като роднини и им казвахме „чичо“ и „лельо“. А към това обръщение, за повече тежест, добавяхме фамилията им. Ако сте родени през 90-те и не вярвате, чуйте как Миташки от „Куче в чекмедже“ вика на съседката си „леля Добрева“.

 

УЛИЦАТА

ulitsa

„Куче в чекмедже“, Sofia street view 1982.

През 80-те години улицата беше продължение на детското въображение. В българските филми от онова време по паважа се търкаляха топки, колела и хлапашки смях. Господството на пешеходеца над автомобила беше увековечено брилянтно в „Куче в чекмедже“. В първите кадри на филма малкият Митко спокойно тътреше крака по средата на улицата, понесъл торба с празни  бутилки. А зад него бавно, примирено, наясно с второстепенната си роля в живота на града, пълзеше кола…

 

Отговор

Вашият e-mail няма да бъде публикуван. Отбелязаните полета са задължителни. *

*