Марлон Брандо: Бог, човек и звяр

Такъв, какъвто не сте го виждали досега в документалния филм „Слушай ме, Марлон“

Противоречив. Каква удобна дума, нали? Приютява в себе си крайностите. Помага ни да кажем онова, което знаем и да прикрием всичко, което не разбираме.

Марлон Брандо обаче не е просто противоречив. Едновременно бог, човек и звяр, той разкъсва най-еластичите определения за себе си, измъква се ловко от тях и се изправя пред нас почти безплътен (дори когато тежи почти двеста килограма). Приема всякакви форми и влиза във всякакви жанрове. Превръща се в учебник по актьорско майсторство, в гид по психопатология, в наръчник за вредно хранене и в историческа справка за живота на великаните. Да го разчетем е трудно. Да го разберем – почти невъзможно.

„Слушай ме, Марлон“ (Listen to Me Marlon) – биографичният, документален филм на Стивън Райли обаче е добър опит в тази посока. Всъщност, това не е филм в класическия смисъл на думата. По-скоро е странен, сюрреалистичен микс от снимки от детството на Брандо, архивни интервюта с актьора, кадри от неговите киношедьоври и автентични записи на най-интимните му признания. Именно особеният му, хриптящ глас, запазен върху десетките магнитни ленти, оставя усещането, че бродиш из сън, че се губиш в кошмар.

Близо час и половина Марлон ни води не със себе си, а през себе си, без да ни жали. Сядаме под големия бряст на детството му в Омаха. Усещаме върху лицето си парещия, алкохолен дъх на майка му и коравата, несправедлива десница на баща му. Мърдаме пръсти в скъсаните чорапи, с които пристига в Ню Йорк. Прегръщаме метода на Станиславски, играем на сцената и пред камерите заедно с него, потъваме в образите от „Трамвай желание“, „На кея“, „Апокалипсис сега“, „Кръстникът“ и „Последно танго в Париж“.

Кадър след кадър опознаваме непоклатимия и уязвимия, приветливия и безсърдечния, отегчения и енергичния, нарцистичния и човеколюбивия, нормалния и лудия, живия и мъртвия.

Докосваме гнева, самотата, тъгата и страха на детето; очертаните през бялата фланелка бицепси на мъжкаря; смазващата харизма на актьора и непоносимата болка на бащата; смелостта на бунтаря, който се бунтува заради самия бунт и сърцето на човека, който търси любов, без да знае какво е любовта.

Докосваме мита.

 

mm-1m-2mmmmm-5m-6

Отговор

Вашият e-mail няма да бъде публикуван. Отбелязаните полета са задължителни. *

*