Гражданинът с колелото – господарят на Европа

Вело-магистрала в Мюнхен, вело-змия в Копенхаген и обичайните вело-безумия в София

Може би не знаете, но в България велоалеи се правят по най-модерна технология. Кофа с жълта боя, оръфана четка, слънчасал, мажещ на зиг-заг работник. Готовата маркировката криволичи, блъска се в стълбовете, лази под уличните реклами, препъва се в разбитите плочки, прекъсва на всеки стотина метра и издъхва в нищото.

За колоездачите остава удоволствието да бутат велосипедите си през подлезите, да развиват скорост, сравнима с тази на пешеходците и да рискуват някоя кола да ги размаже. За общинарите пък е несравнимият кеф, че са замазали с патешко жълто очите ни, отчели са дейност по европейски проекти и са запазили броя на автомобилите.

По същото време, задъхана от трафика,  Западна Европа сменя превоза. Все повече граждани на Мюнхен, Копенхаген, Амстердам и Париж завъртат педалите. Бързат по удобни, широки, напомнящи магистрали велопътища от ново поколение. И се превръщат в новите господари на градовете.

18409149778_316ef0178b_z 18409221660_87bd521b00_z

Мюнхен: Намерената магистрала

Нека само да ви припомним, че Германия обича да впечатлява. Все едно дали с големи халби, бързи автомобили или дълги думи. Скоро ще го прави и с…магистрали за колоездачи.

Мюнхен вече обсъжда изграждането на мрежа от скоростни трасета, оплитаща града и предградията. Става дума за 14 двупосочни ленти, всяка с широчина на платното 4 метра. По тях колоездачите ще се движат с около 20 километра в час без да се бавят или спират по кръстовища и светофари. Wunderbar, а? Велораят с благозвучното (и произносимо само от някой Ханс) име Radschnellverbindungen ще се простира върху 1050 кв.км. Очаква се да бъде напълно изолиран от автомобилния трафик, за да не стават тежки инциденти.

Изграждането на подобна система изглежда неизбежно. Градът, казват специалисти, спешно се нуждае от нова инфраструктура. В час пик влизането и излизането от него е проблем, а капацитетът на обществения транспорт е запълнен. Когато веломрежата най-накрая заработи, между предградията и центъра ще се пътува удобно, приятно и здравословно за около час.

От друга страна проект от подобна величина ще приседне дори на богатия, щедър Мюнхен. Според изчисления на „Зюддойче цайтунг“ всеки километър ще глътне по около 1 милион евро. Освен парите, има още един проблем – гъстата населеност, заради която отвоюването на място няма да е никак лесно.

С други думи, битката предстои.

 

Копенхаген: Яхни змията

cykelslangen-12-OleMalling

Разположена над водата, тя елегантно се извива около сградите на пристанището. Cykelslangen или „колоездачната змия“ сякаш виси във въздуха и просъсква да се приближиш. Направиш ли го ще се убедиш, че е функционална, удобна, красива и не хапе.

Гражданите на Копенхаген, които не винаги са на едно и също мнение по въпроса кое е добро за града им, са единодушни: „змията“ е прекрасна. От близкото шосе колоездачите директно скачат върху гръбнака й, за да продължат след работа към домовете си. Преди да бъде построена се налагало първо да спрат на магистралата, да нарамят велосипедите си, да минат с тях по стълбите към пристанището, да ги добутат до крайбрежната алея, а после да карат едва-едва край шляещите се около магазините пешеходци. Истинска загуба на сили, време и нерви.

Безспорно, да се облекчи положението им е било важно. Но струвало ли си е наистина да се похарчат над 5 милиона евро за тази екстравагантна алея,  добавяща само 220 метра към 350-те километра колоездачни пътища в града? Вероятно. Защото тя е пример за потенциала на подобни градски структури. Отлично решение, дори когато планирането на кота нула е лошо. Доказателство, че всички участници в движението могат да са доволни – шофьорите, на които не се налага да отстъпят на никого „своите“ улици; минувачите, които не трябва делят тротоара с велосипедистите; и, разбира се, колоездачите, които се чувстват в облаците върху своята двупосочна, широка, удобна „писта“.

cykelslangen-06

Влюбен в оранжевото „влечуго“, Копенхаген вече иска още негови клонинги. Гражданите притискат властите да огледат града от птичи поглед, да открият нови подходящи отсечки и да изградят мрежа от подобни, надземни съоръжения. Гласът им вероятно ще бъде чут – все пак близо 50 процента от жителите на столицата стигат до работа с колело и мнението им се цени. За тях са поставени светофари с таймери, съобразени със скоростта им, направени са павирани улици със загладени ръбове, а паркингите за коли играят ролята на защитен буфер между тях и трафика.

Инфраструктурата – казват местните власти – работи по един и същи начин и за колите, и за колоездачите. За когото създадеш по-добри условия, той ще насели улиците ти.

maxresdefault

 

Амстердам: Войната на колелата

Разбира се, от всички европейци, като че най-много власт имат колоездачите в Холандия. Стойката им излъчва самочувствие. Движенията – аристократична увереност. Млади, стари, мъже, жени, родители, натоварили малки деца, дядовци, натоварили баби, енергично въртят педалите. И ядосано натискат звънеца, ако случайно стъпиш на велоалеята им или не дай Боже, се заблееш на пътя им.

christiania_bike_ty_stange    Amsterdam-cycle-chic
Придвиждат се бързо, лесно, удобно, сигурно. Вероятността един колоездач да бъде наранен на пътя в Холандия е около 30 пъти по-малка, отколкото, например, в САЩ. Затова почти една четвърт от пътуванията в Страната на лалетата са на две колела (в Амстердам процентът е 38, а в университетското градче Грьонинген – 59). Не мислете обаче, че властите просто са подарили на гражданите хиляди километри велоалеи. Напротив, случило се е точно обратното – колоездачите сами са извоювали почетното си място в града.

Ако питате младите холандци откога съществуват велоалеите в страната им, ще отговорят „от време оно“. Но, разбира се, това не е вярно. Факт е само, че местните мъже и жени активно се движат с колела още от началото на XX век, защото и климатът, и ландшафтът го позволяват. До края на Втората световна велосипедите са повече от автомобилите. Когато обаче след войната икономиката надига глава, а домакинствата се замогват, по улиците забръмчават двигатели. Броят на колоездачите пада с 6 процента всяка година, автомобилите се наместват по тротоарите, а цели квартали са разрушени с идеята да се освободи място за трафик.

Оживеното движение обаче си има цена. През 1971 година при пътни инциденти загиват близо 3300 души. Над 400 от тях са деца. Холандците са смазани. Организират граждански движения като Stop de Kindermoord (“Спрете убийствата на деца”). Яхват велосипедите си, карат на групи по оживени улици, а после неуморно се оплакват пред медиите за дебнещите ги опасности. Освен това затварят улици, за да могат хлапетата да играят спокойно. Правят го със стил – изваждат масите от домовете си, слагат ги насред трафика, мятат отгове покривки и бавно, с удоволствие, започват да вечерят. Не е за вярване, но полицията им помага да организират „банкетите“ на открито.

Веднъж спечелили властите на своя страна, гражданите-колоездачи започват да дирижират планирането. По тяхна идея са изградени т.нар. woonerf – малки квартални улици с много извивки, по които колите са принудени да се движат бавно. Неочаквано, международото положение също им удря едно рамо. През 1973 година избухва петролната криза, при която арабските износителки на черно злато налагат ембарго върху Щатите, Великобритания, Канада, Япония и Холандия, защото подкрепят Израел във военния конфликт с Египет и Сирия. След като цената на горивото скача няколко пъти, засегнатите държави трескаво започват да търсят изход. Тогавашният министър председател на Холандия се обръща към нацията с молба да не бръмчи с колите си в неделя. И те, като възпитани хора, се вслушват в думите му.

В резултат и на гражданските движения, на икономическите фактори и на малко прозорливост, местните политици решават да развиват градското колоездене. През 80-те разчистват пътя пред велосипедистите и до днес не позволяват прашинка да падне по него.

7850115656_29138e7e5c

8123489254_9a8c4f3c84_z

Париж: Големите надежди

velib-partage

Вместо аромат на прясно изпечени кроасани, над Париж напоследък се носи плътен смог. Освен да покриват с шалчета носовете си, французите търсят решение на проблема с мръсния въздух. По всичко личи, че май са го открили – в следващите пет години смятат да превърнат града си „в колоездачна столица на света“, спринтирайки след победителите във временното класиране Амстердам и Копенхаген. На финала през 2020 година очакваме да се похвалят, че пътуванията с колело в града са скочили от 5 на 15 процента, а парижанките са развили секси прасци.

Разбира се, суперамбициозният проект ще им излезе солено. В него ще бъдат вложени около 150 милиона евро. Една трета от парите ще отидат за подобряване, разширяване и удвояване на съществуващата мрежа от велоалеи (от 700 км на 1400 км). Очаква се столицата да бъде разсечена от нови, експресни ленти за колела, следващи големи артерии като Шанз-Елизе. „Местните искат да се придвижват екологично, но не се чувстват сигурни и защитени в трафика“, казват авторите на идеята. Ето защо ще бъдат максимално изолирани от фучащите коли.

3032161-slide-ptitvelib1
Всъщност и сега колоездачите в Париж не са малко, благодарение на добре развитата , популярна система за велосипеди под наем Vélib. Близо 20 000 еднакви, сребристи модели са заключени на достъпни улични паркинги. Всеки може да ги подкара срещу минимална такса – 1,70 евро на ден или 8 евро на седмица, да се възползва от месечни и годишни абонаменти, от ученически и студентски намаления. Мнозина се изкушават. Всяка секунда в града се наема по едно подобно колело, а дневно статистиката отчита 86 400 наема.

Туристите също не остават назад – особено тези, които не искат да влязат метрото, за да не пропуснат нещо интересно, но пък и не издържат да трамбоват пеша из мегапосила. От 30 000 000 гости на града годишно, близо 2 500 000 се възползват от услугата – най-много германци, следвани от американци и британци.

И, да, кражбите не са рядкост. Само през 2013-а отмъкнатите или изпочупени колела са 8000. Но, забележете, 87 на сто от тарашените Vélib-и са открити и върнати на мястото им.

1 Коментар

Отговор

Вашият e-mail няма да бъде публикуван. Отбелязаните полета са задължителни. *

*