Босът на сериалите – адвокат, демократ и гей

Майкъл Ломбардо, който промени телевизията с „Игра на тронове“, „Истински детектив“ и „Момичета“

Неговата светкавична мисъл, смелост и креативност превърнаха HBO в алтернатива на затъпелия Холивуд. А сериалите – в новите филми. Нищо чудно обаче да не сте чували името му, въпреки че той е мозъкът на модерната американска телевизия. Или поне едното й полукълбо.

В елегантен костюм, с поглед, проблясващ зад очилата, Майкъл Ломбардо прилича повече на адвокат, отколкото на програмен директор на една от най-мощните медии. Може би, защото познава и запетайките в закона. Все пак, по образование е юрист.

Ломбардо се издига на настоящия си пост, когато HBO вече е напомпал мускули със „Семейство Сопрано“, „Сексът и градът“ и „Наркомрежа“. Всички се чудят какво още може да даде на програмата този суховат, скован мъж? Но той умее да изненадва. Привлича най-талантливите сценаристи, режисьори и актьори. Вдига летвата на качеството, сваля прага на цензурата, надува бюджета. Подкрепя смелите. Вслушва се в умните. Разултатът са суперпоредиците „Истинска кръв“, „Силициевата долина“, „Престъпна империя“, „Момичета“, „Хирургът“. Плюс размазващият, камерен „Истински детектив“ и разбира се, следеният от милиони „Игра на тронове“.

Ломбардо работи за успеха в сложен, променящ се тв климат, притиснат от конкурентни канали като AMC („В обувките на Сатаната“, „Момчетата от Медисън авеню“, „Живите мъртви“) и от популярни услуги за предаване на филмово и тв съдържание през интернет като Netflix.

Успоредно се бори на още един фронт – този на ЛГБТ общността. Открит гей, често се появява за ръка с партньора си, актьорът Сони Уард. И активно защитава правата на хората с различна сексуалност. Говори се дори, че има пръст в решението на Обама да подкрепи равенството на браковете. Факт, който го прави противоречива фигура за американците и в частност за републиканците.

Точно като персонажите от HBO-сериалите, Майкъл Ломбардо не е само положителен герой. Освен суперлативи, по негов адрес се чуват обиди. Наричат го зъл, посредствен, интригант, кръвопиец на творческа кръв. Ако обаче съдим само по думите му, не изглежда проклет, още по-малко глупав. Вижте какво казва за Джеймс Гандолфини, за „Игра на тронове“, за бъдещето на телевизията, за най-важните умения в нея и за страховете на професията:

 

За хубавата история и лошите герои

HBO години наред беше канал за чисто забавление, за губене на време. Но през деведесетте зрителите започнаха да очакват повече. Промяната дойде с комедийния сериал „Шоуто на Лари Сандърс“ през 1992-а. А се усети с пълна сила със „Семейство Сопрано“ през 1999-а. Тези поредици показаха, че многопластовата, интелигентно разказана история и героите с противоречив морал не отблъскват публиката.  Напротив, предизвикват я. Карат я да съпреживява по-силно.
Самата телевизия също се промени. Престана да е пасивна. Поиска от зрителите да бъдат максимално ангажирани.

За Джеймс Гандолфини

james-gandolfini-sopranos

Джеймс Гандолфини, когото всички обичаха като мафиота Тони Сопрано. Смъртта дръпна уискито от ръката му през 2013-а.

С него имахме големи планове. Бяхме започнали няколко общи проекта. Включително един сериал, в който Джеймс беше готов да скочи с двата крака. Точно така, както го направи по-рано в „Семейство Сопрано“.
Главният герой в новата продукция беше скроен по негова мярка – не можеше да търпи непочтеността, бореше да каже истината, своята истина (Ломбардо вероятно има предвид минисериала Crime, в който амбициозен адвокат поема случая на пакистанец, обвинен в убийството на момиче от Манхатън – бел.ред.).
Джеймс беше страшно развълнува от възможността да бъде отново активен, да покаже пълната си артистична мощ. И трагедията от неговата ненавременна смърт е в това, че не успя да се разгърне изцяло. А той имаше много, много силна връзка със своята публика. Неслучайно всички го харесваха като мафиота Тони Сопрано.

За изцедените сюжети

В тв индустрията вярвахме, че ако една идея работи трябва да я изцедим докрай. Сериалите бяха минимум шест-седем сезона, а аз винаги питах сценаристите: „Как ще поддържате интригата във времето?“. Вече не го правя. Защото не ми е толкова важно. Сега се интересувам главно дали една поредица е свежа, различна, жизнена, а не колко може да бъде „разтегната“.

За мен и колегите ми повече не винаги е по-добре. Не само ние, но и творците мислят така. Напоследък получавам сценарии, разработени само за два три-сезона. Със сценаристите определяме подходящият брой епизоди, необходими за конкретната история. Не пришпорваме, но и не проточваме сюжета. Публиката също свикна с този подход. Сега, дори да й предложим само 12 прекрасни епизода, тя е ок.

За презрението на Холивуд

Холивудските режисьори, сценаристи и актьори дълго ни гледаха отвисоко. Ако някой от тях случайно се съгласеше да работи за нашия канал, доволно потривахме ръце: „Ей, не е ли страхотно!“.
В последните години всичко се обърна с главата надолу. Креативните хора вече не смятат, че телевизията ги ограничава. Сценаристите, които работеха само за киното, обмислят да осъществят идеите си като сериали. И това е чудесно, защото публиката отново има какво да обсъжда.
За съжаление Холивуд почти изостави ангажимента си към сериозната аудитория. Заради икономическия си модел студията все повече гравитират около чистото забавление и правят по-малко филми, предизвикващи интелекта.

За шоурънърите и „Игра на тронове“

Докато при филмите пълният креативен контрол е в ръцете на режисьора, при сериалите „шефът“ е шоурънърът (в американската тв индустрия той обикновено комбинира задълженията на главен сценарист, развиващ основната линия и на изпълнителен продуцент, отговорен за разпределението на финансовия ресурс – бел.ред). Не всеки създател на сериал обаче има качества на шоурънър. Затова към сценаристите често прикрепяме опитни продуценти. Те ги учат на тънкостите и ги подкрепят, без да заглушават гласа им.
Веднага давам пример с Дейвид Бениоф и Д. Б. Уайз, създателите на „Игра на тронове“. Изключителни сценаристи, които никога не са работили за телевизия. Предложихме им за партньори двама наши непишещи продуценти. Бениоф и Уайз бяха достатъчно умни, за да им се доверят. През първия сезон се поизпотиха, защото се учеха в крачка. Но сега са най-умелите шоурънъри, които съм виждал.

За умението да слушаш

pleplerhbo

Изпълнителният директор на HBO Ричард Плепър (вляво) и програмният директор Майкъл Ломбардо, който си затваря устата и си отваря ушите.

Винаги съм се вълнувал от съдържанието. Вероятно това е причината да работя в шоубизнеса вместо на „Уол Стрийт“ като корпоративен адвокат.Когато приех позицията на програмен шеф в HBO бях пълен невежа. Но пък притежавах едно важно умение – да слушам и да задавам правилните въпроси.
Смятам, че е мое задължение да се ангажирам лично с всеки наш сериал, но само през първия сезон. Повече от това е излишно. А и не е най-ефективният начин да използвам времето си. Опитвам се да бъда полезен само там, където мога да добавя още стойност.

За страховете

Работя за HBO от години. Мисля, че съм попил малко от неустрашимостта, просмукана е в ДНК-то на този канал. Трябва смелост, за да издържиш на напрежението. Започна ли да се тревожа за рейтингите, за рецензиите в „Ню Йорк Таймс“ или за това какво ще си помисли интимният ми партньор за новия ни сериал, аз съм загубен.

За изкуството да бъдеш гей

Излъчихме един малък сериал – „В търсене“, режисиран брилянтно от Андрю Хейф. Разказва за няколко гей мъже от Сан Франциско. Не е с мащаба на „Момичета“, нито на „Сексът и градът“, но много се гордея с него. Защото не показва как да се справяш с различната си сексуалност, а как да живееш с нея пълноценно. Самият аз, като гей, за пръв път се чувствам напълно емоционално ангажиран със ставащото на екрана.

За успеха

Хубавото и лошото на моята работа е, че не използвам само един критерий за оценка. За да определя доколко е успешен един сериал трябва да си отговоря на куп въпроси. Колко е ангажирана публиката с него? Колко консистентно гледа? Прехвърля ли се последователно от епизод на епизод? Или прескача серии? Обсъждат ли хората поредицата в социалните мрежи? А извън нея? Медиите как реагират? С други думи, не гледам само рейтингите, само вестникарските статии или само наградите. Всичко е важно.

За критериите

Тв бизнесът е старомоден и личният контакт в него е решаващ. За нас е важно да държим връзка със създателите на сериалите, да знаем доколко са мотивирани и окрилени да продължат напред. Лена Дънам (сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в „Момичета“) например беше абсолютно наясно къде иска да отведе героите си през следващия сезон. При това защитаваше решенията си разпалено. За нас тази позиция е неустоима. Имаш ли пламък в очите, ние ще те последваме.

 

Отговор

Вашият e-mail няма да бъде публикуван. Отбелязаните полета са задължителни. *

*