Снимка: Светлана Бахчеванова

Фейс-бунтът на малките ромски булки

За момичетата на калайджиите социалната мрежа е спасение от изолацията, забраните и традициите

Всички имаме мнение за циганите, напоследък все по-крайно. Защото за нас те са проблем. Но не искаме да знаем нищо за децата им, понеже ни изглеждат част от същия проблем. Нищо повече.

Затова нямаме представа какво изживяват невръстните ромски момичета, спирани насила от училище и принудени да се омъжат твърде млади. Как се чувстват на т.нар. пазари на булки? Искат ли да прекарат живота си пред печката и люлката? Или мечтаят за нещо повече? Имат ли шанс за друг живот? Или са обречени да повторят този на майките си?

Докато наблюдаваме ромите отдалеч, с лека погнуса и чакаме фадромата да мине през незаконните им къщи, една фотографка се осмелява да погледне отблизо, в душите на девойките от клана на калайджиите. За да ни покаже и радостта им, че са открили рано-рано „принца“, и самоубийствена им мъка от ранния брак и изолацията. Тази фотографка се казва Светлана Бахчеванова, от години работи в Щатите. Ценена е от издания като Paris Mach, Figaro, Humanité Dimanche, The New York Times и International Herald Tribune.

Въпреки че над десетилетие живее в Ню Йорк, Светлана често се прибира у нас. При всяка визита следва момичета на калайджиите. Опознава ги без да ги пресира. Поставя обектива върху сърцата им, сякаш е лекарска слушалка. Слуша и снима.

Резултататът е фотографският й проект „И той дойде на бял кон“. Свършила си е работата брилянтно. А на нас е оставила да решим какво виждаме в сгледите на булки – сложна културна традиция, спазване на важен обичай, унизителен търг на млада плът или погребение на бъдеще.

Вие също можете да разгледате кадрите й в галерията на „София прес“ на ул. „Славянска“ 29. И междувременно да дойдете на пътуване из света на калайджиите, в който девствеността е висша ценност, а Фейсбук – нова, грешна любов. Светлана Бахчеванова ще ни бъде гид.

Ти си бурята в сърцето ми

Untitled4

Снимка: Светлана Бахчеванова

655-402-i-toj-dojde-na-bial-kon1

Снимка: Светлана Бахчеванова

 

Калайджиите са малък клан, не повече от 4000 души. По традиция се женят само помежду си, т.е. „варят се в един казан“. Понеже занаятът ги е пръснал из страната, регулярно си правят събори за сгледа и представят девойките за женене. Обикновено между 15 и 18-годишни. „От малки тенекеджийските момичета мечтаят за „Единствения“, който ще дойде на „бял кон“ и ще ги отведе далеч“, разказва Светлана. Ромските принцеси очакват любовта на срещата на клана. Обличат най-хубавите си дрехи. Прокарват гребен през дългите си коси. Нанизват на ушите си лъскави обеци. Пудрят лицата си, за да изглеждат по-бели. Младежите, естествено, не се пудрят. Навличат джинси и тишърти. Един от тях носи тениска с надпис Love Me Tender. И поне на перчем го докарва като Елвис. Той и връстниците му търсят своето момиче с поглед. Молят се изборът да не им излезе солено. Защото в калайджийския клан чувства не стигат. Трябват и пари.

Калайджийката решава да умре

Untitled

Снимка: Светлана Бахчеванова

Untitled2

Снимка: Светлана Бахчеванова

Харесат ли се, младите си дават знак. Вечерта играят заедно кючек – на маса или на покрива на автомобил. Така  обявяват годежа си. А бащите започват обсъждането на евентуална сватба.

Но да се стигне до сватба е трудно. Защото бащата на момичето очаква отплата. Понякога – огромна. Случва се да поиска хиляди евро. Особено, ако дъщеря му е 3 в 1 – девствена, дългокоса и бяла. При калайджиите непорочостта е актив. Фамилията я пази като очите си. Включително с цената на щастието. „За да отговорят на най-важното изискване за девственост родителите дават дъщерите си твърде млади за женене или майките ги придружават навсякъде. Често ги спират от училище. Не им оставят избор. Без образование, в общност, която ги държи само в традиционната роля на майка и домакиня, тези момичета често са нещастни“, обяснява Бахчеванова.

Понякога натискът на семейството върху детето е толкова силен, че се чува пукот. И психиката се пречупва. „Едно момиче беше дадено на възрастен мъж, когото не харесва, въпреки че имаше връзка с младо момче от клана, с което говореше по телефона всеки ден. – разказва Светлана. – Решението на баща й я принуди да вземе трудното решение да сложи край на живота си. Но лекарите в местната болница я спасиха. А семейството на нейния любим я прибра да живее с тях. Днес те имат две деца. Казват, че са щастливи“.

 Социалната мрежа срещу пазара на булки

Untitled1

Снимка: Светлана Бахчеванова

Противопоставянето на традицията обаче има много лица. По-точно, много профили. В последните години сгледите на булки са застрашени, при това не от българското законодателство или от някоя биеща се в гърдите неправителствена организация. А от вездесъщия Фейсбук. Повечето млади калайджии вече имат регистрация в социалната мрежа. И животът им е малко по-различен. „Слагат на стените си снимки във формата на сърце или с надписи I love you. Флиртуват без родителска намеса, обявяват годежи. Дори се шегуват, че Фейсбук може да измести т.нар. пазари на булки“, обяснява Светлана.

„Революцията“ се случва под носа на компютърно неграмотните им родители. За тях обаче виртуалната реалност не е заплаха, ставя ясно от разговорите на фотографката. „Когато попитах една майка, която строго пази дъщеря си вкъщи, докато се омъжи, какво мисли за факта, че момичето й има профил и общува с момчета извън контрола й, тя се засмя и ми отговори: „Мен от Фейсбук не ме е страх. Тя може да си флиртува там колкото иска. Нали не знаят къде живее и не могат да я отвлекат. Това е най-големият ми страх – че някой може да я отвлече“.

За тази жена съществува само физическата реалност. Заплахата, че детето й може да бъде взето насила. При това, без „откуп“. За дъщеря й обаче има една успоредна, виртуална вселена, в която може да бъде като всяко друго модерно момиче. Да споделя мечтите, копнежите, фантазиите си. Да се влюбва далеч от строгия поглед на родителите си. Да пуска идиотски снимки с мечета и сърца. Дори овластени от технологията обаче, тези млади жени продължават да робуват на традицията. В мрежата искат приятелство само от калайджии. Възторжено лайкват принца. Бързат да се омъжат за него. И да пуснат в мрежата снимки от сватбата, която много напомня тази на майките им.

ИСТИНСКИ ИСТОРИИ
Няколко ромки от XXI век

Елена

655-402-i-toj-dojde-na-bial-kon

Снимка: Светлана Бахчеванова

Омъжила се е по не традиционен за калайджиите начин. Приятелка й дала телефона на момче, което смятала, че ще хареса. След като Елена й Стоян се срещнали, тя му пристанала. После баща й дълго се сърдил. Не си представял така да даде дъщеря си за жена. Сега младоженците живеят в палатка от стар билборд. С роднините. Лятото обикалят Северното Черноморие, за да търсят работа. Въпреки че занаятът им е на изчезване, получават поръчки. И дори успяват да съберат пари за зимата.

 Рени

За да запази девствеността й, майка й я е спира от училище едва на 13. Започва да я следва на всяка крачка, да не би някой да я открадне. За Рени бракът ще бъде спасение от това постоянно присъствие. На възраст за женене, тя нетърпеливо чака да срещне бъдещия си съпруг. Има и чеиз, трупан с години. Иначе мечтае да стане дизайнер. Но много добре знае, че родителите й никога няма да позволят.


Янка

На 17. От няколко години не ходи на училище, за да запази девствеността си. Мечта й била да стане лекар.  Но роднините отсекли: „Не!“. Затова сега си има нова мечта – да се омъжи и да народи деца. Открила е любовта в лицето на момче от клана. Двамата ще трябва да почакат още малко до сватбата. Междувременно кандидат-женихът е забранил да Янка има своя страница във Фейсбук. За сметка на това поддържат обща под името „Двама завинаги“.

 Стоянка

Untitled3

Снимка: Светлана Бахчеванова

Вече загърбила младостта, тя е родила и отгледала пет деца. На стената в дома й виси килимче. Върху него е изобразен мъж на бял кон. Препуска, преметнал през седлото отвлечено от него момиче. Когато Стоянка била на 14 сънувала, че у тях идва мъж на бял кон. Носел торба, пълна с пари. Искал да я отведе. На другия ден в дома им пристигнал млад калайджия. Пожелал я за жена. Родителите й не му я давали, защото била твърде млада. Тя обаче избягала с него.

 

Коя е Светлана Бахчеванова

198797_264080333619219_8218447_n

Светлана Бахчеванова от години работи в Ню Йорк, а фотографиите й обикалят най-престижните световни издания. Снимка: Личен архив

Преди всичко гражданин с позиция. А също железен професионалист.

В началото на 1989-а Светлана се присъединява към Коалицията на демократичните сили. Става член на първото у нас Независимо дружество за защита на човешките права. Година по-късно е първият фотограф на вестник „Демокрация”. Работи и в БТА. Снима лицата на прехода. През обектива си вижда войната в Косово, в Босна, в Литва. От 2001 година живее в Ню Йорк. Създава издателство FotoEvidence, което подкрепя фотографи с фокус върху погазените човешки права. Гордее се, че техните кадри променят света. При това към добро. Така например снимките на Влад Сокин на жени, масово изнасилвани и малтретирани от мъжете си в Папуа Нова Гвинея, вдигат на крак ООН. И стават повод за приемането на първия в страната закон срещу насилието от мъже над жени.

Самата Бахчеванова също продължава да снима. В последните години се вълнува от живота на племето лакота, което живее в резерват на Южна Дакота и от сватбените обичаи на българските роми от клана на калайджийте. Както вече стана ясно, вторите са част от проекта й „И той дойде на бял кон“. „Започнах този проект, за да допринеса за по-доброто разбиране на това какво преживяват калайджийските жени по време на т.нар. пазари на булки и какъв е живота им в т.нар. организиран брак. От една страна, това е важен обичай за спазване, от друга – несправедливо лишаване от правото на образование и повод за размисъл. Изследването докосва темите за културната идентичност, правата на жените, социалната интеграция и ролята на медиите в изграждането на малцинствена идентичност. Надявам се да направя нещо за по-добро за разбирането на малцинствената култура в европейското общество, каквото е вече българското. Защото стереотипите само подклаждат предразсъдъците на хората и предлагат прости отговори на сложни въпроси. Ще ми се, като дойда в България следващия път, да не чувам непременно – ами какво искаш, цигани“, казва Светлана.

Отговор

Вашият e-mail няма да бъде публикуван. Отбелязаните полета са задължителни. *

*