Милан Кундера, между краката

От хладната еротика в „Непосилната лекота на битието“ до възбудата в „Празникът на незначителността“

 

Секс с остър връх от хирургична стомана. Еротика, оставяща хладно усещане върху кожата. Възбуда, примесена със страх от нараняване. От първите му произведения до току-що излезлият у нас роман „Празникът на незначителността“, Милан Кундера майсторски използва тези прецизни, често плашещи инструменти.

Неведнъж изключван от Чехословашката комунистическата партия, поддръжник на Пражката пролет, Кундера познава насилващата, надничаща в най-интимните кътчета власт и вижда сянката й дори между чаршафите. След като емигрира във Франиция през седемдесетте и издава едни от най-големите си шедьоври там, той продължава да съзира връзката между политическата репресия и сексуалното неудовлетворение. Едва сега, в последната си книга, поглежда към непоносимия свят, в който живеем, с мъдра, уморена усмивка и ни показва физическата любов някак по-ведро. Не толкова „чешка“, колкото „френска“.

В романите му тоталитаризмът означава липса на страст. В дебютния му роман „Шегата“ (1967) един майтап с властта съсипва живота на главния герой Лудвик и прерязва способността му да се наслаждава на интимността. После, в „Непосилната лекота на битието“ страхът от комунистите прераства в страх от жените. В „Смешни любови“ системата се мултиплицира в серия тъжни еротичните експерименти. А в „Книга за смеха и забравата“ тоталитаризмът, контролът и унижението рефлектират в отвращение, неудовлетворение и безстрастни оргии. Едва сега, в „Празникът на незначителността“ героите се чувстват освободени, безгрижни и готови да се отдадат един на друг. Само защото най-накрая са разбрали, че пред „нещастния ход на живота има само една възможна съпротива: да не го вземаме насериозно.

Разбира се, както винаги, Кундера търси развръзката в сливането на телата. „При мен всичко завършва в еротичните сцени – казва той. – В техния фокус се събират сюжетните нишки и се приютяват най-дълбоките тайни. Физическата любов създава ярка светлина, която внезапно разкрива същността на героя и обобщава живота му.“

Причината да намесва секса така брутално, да го промушва толкова надълбоко в текста, не е просто оригиналност, нито експеримент, а чиста философия. „Има една въображаема разделителна линия, отвъд която нещата изглеждат безсмислени и абсурдни – твърди Кундера. – Човек се пита: Има ли смисъл да ставам сутрин? Да ходя на работа? Да се боря за каквото и да е? Да принадлежа на определена нация, само защото съм роден като част от нея? Всеки от нас живее съвсем близо до тази граница и лесно може да се озове от другата й страна. Тя съществува навсякъде, дори в най-дълбокия, най-биологически пласт: сексуалността. И точно защото тази граница е и в най-дълбокият пласт на живота, въпросът, отнасящ се за сексуалността е най-дълбокият въпрос.“

Milan

 

ЦЯЛАТА ВЛАСТ НА СЕКСА

„Беше месец юни, сутрешното слънце излизаше от облаците и Ален бавно вървеше по една парижка улица. Наблюдаваше девойките, които показваха голия си пъп между много ниския колан на пан¬талона и много късата тениска. Беше очарован; очарован и дори развълнуван, сякаш способност¬та им да съблазняват вече не бе съсредоточена в бедрата им, нито в задните им части, нито в гърди¬те им, а в тази малка кръгла дупчица, разположена в средата на тялото.“ Из „Празникът на незначителността“

„Беше осъзнал, че не е роден да живее редом с която и да било жена и само като ерген може да бъде изцяло такъв, какъвто е. Беше се погрижил така да подреди живота си, че вече никога никоя жена да не може да се нанесе с куфара си при него. Тази бе причината в жилището му да има само диван. Макар диванът да беше достатъчно широк, Томаш заявяваше на своите любовници, че не може да спи с друг човек на едно легло, и след полунощ ги откарваше по домовете им — всички без изключение…
Той ги желаеше, но в същото време се боеше от тях. Наложи се да си изработи нещо като компромис между страха и желанието; наричаше го „еротично приятелство“. Твърдеше пред своите партньорки: само лишената от сантименталност връзка, в която човек не предявява претенции към живота и свободата на другия, може да направи и двамата щастливи.
Понеже държеше да е сигурен, че еротичното приятелство никога няма да прерасне в любовна агресивност, той се срещаше с всяка от постоянните си любовници само на много дълги промеждутъци. Намираше този метод за съвършен и го пропагандираше сред приятелите си: „Нужно е да се спазва правилото за числото три. Може да се виждаш с една и съща жена често, но в никакъв случай повече от три пъти, или пък да се срещаш с нея години наред, но само при едно условие: между отделните срещи да са минали най-малко три седмици.“ Из „Непосилната лекота на битието“

„Бе имал връзка със Здена преди двайсет и пет години и от онова време пазеше само няколко спомена…..Всичките му спомени за нея са такива – двамата пътуват заедно в трамвая на връщане от апартамента, където са се любили за първи път. (Мирек установява с особено задоволство, че напълно е забравил съвкупленията им и не би могъл да си спомни нито миг от тях.) Тя седи в единия ъгъл на седалката, трамваят се друса, а лицето й е намръщено, безизразно, удивително състарено. Когато я пита защо е така мълчалива, разбира, че не е доволна от начина, по който са се любили. Казва, че я е любил като интелигент“. Из „Книга за смеха и забравата“

„Не, тя има нужда не от влюбен поглед, а от нашествие на непознати, груби, похотливи погледи, които да я гледат без симпатия, без избор, без нежност, нито учтивост, фатално, неизбежно. Тези погледи именно я задържат в обществото на човеците. Влюбеният поглед я откъсва от него“. Из „Самоличност“

1 Коментар

  1. При Кундера обаче визуализацията на персонажите е смекчена от това, което може да види човешкия поглед. Техните черти са израз на емоционалните състояния, които достигат чрез размишления. Съвсем не винаги философски, а е възможно да са  еротичните лакоми представи за женски пъпове разхождащи се по улиците на Париж, които срамежливо надничат под повдигнати блузки.

Отговор

Вашият e-mail няма да бъде публикуван. Отбелязаните полета са задължителни. *

*