Дейвид Боуи, Иман & Янка Рупкина

Плюс: Защо виртуозът Стив Вай харесва Иво Папазов, а Джеф Бек върти „Заблеяло ми агънце“

 

 

 

На теория се гордеем с нашия фолклор. Използваме го като визитка. Фукаме се със „Заблеяло ми агънце“ пред „чужденците“, а после, изнервени от блеенето, бързаме да сменим радиостанцията. Но българските гласове, които пренебрегваме, докосват света. Включително най-големите имена в попа и рока (и не, този път не говорим за Кейт Буш).

Дейвид Боуи и Янка Рупкина

В късния следобед на 6 юни 1992-а Дейвид Боуи влиза в катедрала във Флоренция. Отправя се към олтара. Стигнал до него, обръща глава назад, в очакване. Не на Господ, а на бъдещата му съпруга. Божествено красивата Иман.
Когато тя пристъпва с булчинска рокля на Ерве Лежер, вместо обичайният за този миг „Сватбен хор“ от операта на Вагнер „Лоенгрин“ или маршът на Менделсон, прозвучава друга, непозната за гостите мелодия. „Калиманку Денку“ в изпълнение на „Мистерията на българските гласове“. Трелите на Янка Рупкина стигат шейсетината приятели на двойката, сред които Йоко Оно, Брайън Ино, Тиери Мюглер и коафьорът Теди Антолин, който запознава Боуи и Иман, и прави нейната сватбена прическа. Българската песен (а и цялата служба), „проспива“ единствено Боно. След като изпуска самолета си, той пристига директно за партито във вила на Медичите от XVI век.
„Не исках да вървя към олтара под звуците на популярния „Сватбен хор“, защото не обичам тази мeлодия. Дейвид също не я харесва. Затова, за този тържествен момент, той избира спокойна музика в изпълнение на български хор“, обяснява по-късно в интервю Иман. За да направи церемонията максимално лична, Боуи пише и останалата музика за нея. Смесва западноевропейски и арабски мотиви, обвързва в мелодия мъжът от Лондон и жената от Могадишу. Саундтракът на тяхната любов се понася над Флоренция, където интелектуалецът Боуи се прекланя пред ренесансовото изкуство, а Иман говори перфектно езика, който научила още като момиче в бивша италианска колония, родата й Сомалия.

Стив Вай и Иво Папазов

„Обичам да слушам българска музика, защото местните музиканти притежават чувствителност, съвършено различна от тази за западните. За тях е естествено да свирят в различни неравноделни тактове, да използват синтетични скали и нетрадиционни – поне според музикалните представи на останалия свят, хармонии. размерът „четири четвърти“ е доста странен за тях. Могат да свирят изключително бързи клариентни дуети, в които пак да поставят въвеждащи тонове преди основните ноти. Изобщо не се замислят да оформят мажорни акорди върху минорното звучене. Но някак се получава добре“, казва прочутият американски китарист Стив Вай, чиито пръсти бягат по струните като глутница подплашени кучета.
Българският фолклор го кара да влиза в непознати територии, да мисли „неравноделно“. Преди десетина години той композира парчето Freak Show Excess, вдъхновен именно от родния фолклор. Записва го в домашното си студио. „Песента отразява любовта ми към българската сватбарска българска музика, изпълнена от оркестъра на Иво Папазов. – обяснява Вай. – Когато чух за пръв тези ритми си казах: „Трябва да ги изпълня!“. Накарах китарата ми да „говори“ по различен, напълно непознат начин. Ако се вслушате в солото ще разберете колко здраво съм работил. Всичко е в майсторлъка – да свириш един тон отривисто, а другите с лека извивка заедно с плавно преминаване в бързите пасажи.,

Джеф Бек и „Мистерията…“

 

Мислехме, че рокът е единствената религия, спасение и удоволствие на един от най-великите китаристи на всички времена. Докато не пропаднахме на негово интервю от 1993 година. На въпроса на списание The Guitar Magazine какво слуша в свободното си време, за кеф, Джеф Бек е повече от ясен: „Падам си по българската музика, по „Мистерията на българските гласове“. Това е отлична мозъчна терапия за мен, удивително преживяване, заради невероятните акорди, които се втурват „нагоре“, а после се спускат „надолу“, заради хилядите преминаващи ноти. Не слушам много рок, защото ме подсеща за работата ми. Все едно да си механик, да чуеш рева на мотор и да се развълнуваш.“.
Създателят на „Джеф Бек груп“ и бивше „перце“ на „Ярбърдс“ (заедно с Пейдж и Клептън), открива родния фолклор някъде в средата на осемдесетте. Редовно върти на своя Walkman касета с изпълнения на „Мистерията…“, а след това експериментира с мелодиите на китарата си. В резултат се появява прекрасният му, вдъхновен от нашата народна музика инструментал Where were you. В него по-музикалните дочуват „Заблеяло ми агънце“.

 

 

И все пак, наистина ли Холивуд обича българския фолклор?

Световното кино и родният фолклор отдавна имат връзка. Поне така сме чували, при това неведнъж. В канадско-френската продукция „Исус от Монреал” звучеше Притури се планината”, в края на американският екшън „300” – „Зайди, зайди, ясно слънце”, а в документалният филм на Вернер Херцог „Срещи на края на света” – „Планино, стара планино”. Гласовете на Лондонския български хор пък са успешно имплантирани в суперпродукцията „Троя” и в сериала на ББС „Кралицата дева”.
В „Аватар“ Джеймс Камерън също използва гласа на българска певица, но не и български фолклор както с патриотичен патос тръбяха нашите медии около премиерата на филма. Режисьорът не искал зрителите да свързват музиката на фантастичния екшън с конкретна държава или регион, защото действието се развива на планетата Пандора. Затова помолил композитора Джеймс Хорнър да създаде композиции с необичайно звучене. А също да открие певици с определен регистър, които да изпълнят вокалите.
Сред одобрените от Хонър била Радка Варимезова, дъщеря на народната певица Цветанка Варимезова и гайдаря Иван Варимезов. Двамата дълго ръководили ансамбъл в Пазарджик, а от 2001 година преподават български фолклор в университета в Лос Анжелис. Наследницата им Радка не само изпълнява отлично народни песни, а и свири на гайда. От нея обаче Хонър очаква нещо съвсем различно – да се включи в парчето Jake’s first flight и да пее на измисления за филма извънземен език Нави. Задача, с която тя се справя блестящо.
Композиторът и помощниците му – етномузиколози от Ел Ей, много харесват изпълнението и то е включено в саундтрака. Педантът Джеймс Камерън обаче твърди, че му звучи „твърде българско“ и „прекалено орнаментирано“. Ето защо мелодията и вокалите отново са преработени и опростени. Одобрени „свише“ от Камерън, стигат до екрана.

Отговор

Вашият e-mail няма да бъде публикуван. Отбелязаните полета са задължителни. *

*