Kilmer me softly

Различен, изнемощял и вероятно тежко болен. Вал Килмър за славата, грешките, компромисите и смъртта

Отслабнал, прегърбен, немощен. И, както би отбелязала майка ви, неподходящо облечен за сезона. Увит с дебел шал в жегите, Вал Килмър изглежда не просто странно, а отчайващо. Сякаш току що е чул прогнозата за лошо житейско време. Наистина, над главата му висят облаци. Говори се, че страда от рак на гърлото. А също, че отказва да влезе в болница, защото религията му – Християнска наука, забранява лечението с медикаменти. За сметка на това пък поощрява горещите молитви.

 

val_new

Наистина, можем само да се молим за малко информация около истинското състояние на Килмър. Напоследък той не дава много интервюта. Живее като отшелник в Ню Мексико. Отглежда стадо бизони, дузина пици, прасета, кози, коне, лами, плюс елен, мечка и рис. Наблюдава света през цевта на автоматичното си оръжие. А към славното си миналото се отнася като към красив, прашасал трофей.
Помните, нали? Най-големите си роли улови през деведесетте в „Истински романс“, „Доорс“, „Тумбстоун“, „Батман завинаги“, „Жега“ и „Светецът“. Горе-долу по същото време отстреля Синди Крауфорд, Шер, Мишел Пфайфър и Дарил Хана.

После мерникът му изневери. И ловът приключи.

Винаги сме се чудили защо този брилянтен актьор пропусна да се нареди в „А-група“ до Брад Пит и Том Круз, въпреки че имаше техния потенциал? Дали защото предпочиташе неприветливите, себеразрушителни образи? Или твърде много мислеше? Разправят, бил перфекционист. Напуснал със скандал първата си работа, понеже не могъл да разбере странния вкус на своя герой. Тогава бил на 12 и участвал в реклама на хамбургери. От онзи ден нататък винаги надълго и широко разпитвал режисьорите каква е мотивацията на „неговия човек“ във филма. После потъвал дълбоко. На снимачната площадка на „Доорс“ дори настоявал да му викат „Джим“…

Разбира се, възможно е Килмър да е изпаднал от холивудския влак, защото е бил труден, капризен, неуравновесен, непредвидим. Психо Килмър, както го наричат на галено. „Вал е незрял и непоносим – твърди режисьорът на „Батман завинаги“ Джоуел Шумахер – Той е най-обърканото човешко същество, с което съм работил. Способен е да доведе до лудост всеки“. Джон Франкенхаймер не е много по-ласкав. След като го снима в „Островът на доктор Моро“ заяви: „Никога няма да изкача Еверест и да направя още един филм с Килмър“. А един от сценаристите на „Тумбстоун“ добави шепнешком: „Този човек има тъмна страна, за която ми е неудобно да говоря“.

Наистина, Килмър дълги години се държа странно. Отказа главнатата роля в „Критична точка“, „Синьо кадифе“, „Интервю с вампир“. Три пъти арогантно ряза офертите на Робърт Олтман. Нищо чудно, че  Холивуд също му обърна гръб.

Ние, почитателите му, обаче не сме го отписали. И искаме да знаем какво мисли за бъдещето, за пропилените шансове, за славата и дори за смъртта:

 

Плановете
Бизнес планът ми беше да бъда късметлия. Осъществих го. Беше страхотно. Следващият ми бизнес план беше отново да бъда късметлия. Е, провалих се.

Презареждането
Дори да влезеш в цикъла на успеха с поредица блокбастъри ще дойде ден, когато ще поискаш нещо различно. Ще почувстваш нужда да презаредиш батериите. Защото т.нар. големи филми са повече блъскане и по-малко актьорска игра. Дори Том Круз, който толкова се забавлява с всичко, което прави, в един момент се почувства неудовлетворен. Тогава прие ролята в „Магнолия“. На мен в този филм той ми харесва повече, отколкото в „Роден на 4-и юли“.

Славата
Много известни, отлично платени актьори, искаха ролята в „Спартанец“, която отиде при мен. Двама от тях зарязаха дългогодишните си агенти, след като не получиха работата. Не ги разбирам. Самият аз никога не съм се стремил толкова страстно към успеха. Никога не съм отглеждал славата, нито съм култивирал публичното си лице. Единственото ми желание е било да ме зачитат като актьор.

Грешките
Не бях много практичен в Холивуд. В актьорският бизнес трябва да си общителен, а аз никога не  се включих  в кинаджийската общност. Играх в някои големи, прекрасни филми. Радвах се на огромен успех. Но не можах да запазя статуса си. Подцених едно-две предложения за роли в екшъни, които щяха да ми осигурят вечно признание. Нали знаете: „Веднъж звезда, винаги си звезда“.

Компромисите
Благословен съм, че бях актьор, а не бизнесмен. Имах страхотен шанс да работя каквото искам. Почти никога не ми се е налагало да правя нещо неприятно, да търпя едно, за да постигна друго. За разлика, например от Дъстин Хофман. Та той участва в реклама на Volkswagen!

Дисциплината
Във времето се слях с една поза, която възприех от „школата“ на Марлон Брандо. Не става дума само за определен тип актьорското поведение, а и за стил на живот. Позата на презрение към всички, с малки изключения. Позата на разглезения. Защото Брандо беше екстремно талантлив, истински гений, но и ужасно разглезен.

Лошият характер
Нещата, които се говорят за мен, не са верни. Нараняват ме, а и спъват кариерата ми. Наричат ме „труден актьор“, а аз просто не обичам да клюкаря с режисьора. Попитайте някой от приятелите ми – Джефри Катценберг, Майкъл Ман или Де Ниро, какъв съм на снимачната площадка. Ще ви кажат: „Този човек работи здраво.“

Смъртта
Не се страхувам от смъртта, защото не вярвам в нея. За мен тя е просто различно ниво на съзнание, алтернативна гледна точка. Времето също е идея, съществуваща само в нашите глави. Продукт на твърде бавния, ограничен човешки език.

Земята
Преди години изкупих земите на моите съседи, защото мечтаех за огромно ранчо. Жертвах целостността на моята кариера за целостта на тази земя. Но това ме направи щастлив. И дълбоко благодарен.

Отговор

Вашият e-mail няма да бъде публикуван. Отбелязаните полета са задължителни. *

*